Тук и сега е това, което наистина имаме. Този момент, това място, тази ситуация, тази възможност, само това. Изглежда ясно, нали? Но по принцип е изключение.
На практика е почти невъзможно да мислим само за сегашния момент и да му се наслаждаваме. Голяма част от живота ни преминава да мислим за това, което е било и вече не е, или за това, което би могло да бъде или ще бъде. Нашите мисли имат нездравословният навик да ни отдалечават от настоящия момент.
И така си минават дните, месеците, годините, живейки в едно време, което не е нашето, просто защото СЕГА е сега и нищо повече.
Умението да живеем Тук и сега
Не е никак лесно както изглежда. Ако беше така щяхме да го прилагаме ежедневно, но точно обратното, прекарваме живота си мислейки занапред или обръщайки се назад. Понякога губим време и пропускаме моменти, които се случват точно сега, за да мислим за нещо, с което не разполагаме вече. Това, което имаме, е Сега.
Едно прекратено приятелство, смърт на близък човек, загуба на работа, край на връзка…всички тези ситуации са трудни и крайни, и разбира се, че се изживяват с истинска и силна болка и тъга. Съвсем логично е да се изплачат, да се преживеят дълбоко, да се съжалява в онзи момент, но с времето тези чувства се преработват, преодоляват се малко по малко, приемат се. Не бива да оставаме завинаги с онази болка, с „ и ако …“, с „ ами ако беше станало..“, с това, което можеше да бъде, а не е. Просто защото вече не е възможно, поне не по същия начин.
Може завинаги да живеем, мислейки за това какво сме имали, а вече го нямаме, за това какво сме били, а вече не сме или за този, който сме имали, а вече го няма. И колко жалко би било да пропуснем възможността да се радваме и наслаждаваме на възможностите, които все пак имаме. Колко възможности ни се предоставят тук и сега, за да се усмихнем отново. И колко още минават покрай нас тук и сега и не ги виждаме, заети и умислени в това какво се е случило вчера или какво ще се случи утре.
Какво искаш сега? От какво се нуждаеш сега? Към какво се стремиш сега?
Искам да ти предложа да се спреш за малко, затвори очи, вдишай дълбоко, съсредоточи се в дишането си, усети краката си стъпили на земята, отвори очи, огледай се наоколо, какво виждаш?, какво чуваш?, къде си?, кой е около теб?. Животът е пъзел от точно тези малки моменти, които забравяме да изживяваме. Сложи акцента на СЕГА, на настоящето, на единственото, с което всички разполагаме!
Стела Хараламбова
Репродуктивен психолог