Блог

Голяма част от хората с репродуктивни затруднения са подложени на силен стрес. Често бъркаме тревожност със стрес. Двата процеса са различни, въпреки че са взаимосвързани. Тревожността се отнася до  емоционалната реакция, а стреса е свързан с физиологични прояви.

Тревожност и стрес: различия и взаимоотношения

Стресът е адаптивна реакция към изискванията на околната среда. Това би било физиологичният отговор на нашето тяло. В този процес ние интерпретираме дали ще можем или не да дадем адаптивен отговор. Когато възприемаме ситуацията като заплаха и не се чувстваме способни да предприемем такъв адаптивен отговор, ние изпитваме тревожност.

Въпроси и отговори на психологическата ситуация, през която преминават семействата

Тайната

Във връзка с донорството на яйцеклетки се твърди, че тайната около генетичния произход на детето влияе на комуникацията между тези, които знаят за тайната (родителите) и тези, които не знаят (децата) (Colmar,1989).

Децата биха могли да подозират, че нещо се крие, ако родителите им сменят темата, винаги когато изникне въпроса на кой приличат. Родителите на децата, заченати с донорски генетичен материал показват трудности да  отговарят на коментари и въпроси, свързани с фамилните прилики (Becker, Butler and Nachtigall, 2005).

Въпроси и отговори – част I

Донорство на яйцеклетки дава възможност на една жена да забременее и да роди дете, с което не е свързана генетично.

*За улеснение говоря за асистирана репродукция посредством донорство на яйцеклетки. Разбира се е съотносимо с донорство на сперматозоиди, или комбинирано – яйцеклетки и сперматозоиди („осиновяване на ембрион“, „пренатално осиновяване“).

Понякога, приемането на този тип асистирана репродукция (донорство на яйцеклетка), т.е. с участието на трета страна, е психологически предизвикателен и бавен процес. Идеята за образа на майка, който си изграждаме започва много рано в детството с първите ролеви игри.

Малките момиченца играят с кукли бебета. Обгрижват ги като собствени деца. Обикновено в тази ролева ситуация не се разглежда варианта, в който друга жена ще ми дари нейна яйцеклетка. И така ще мога да осъществя мечтата си да стана майка. Това е напълно разбираемо! В общия случай, никоя жена, която взима съзнателното решение, че е готова и има желание за дете, не допуска тази възможност. А именно, че това няма да се случи с нейни собствени яйцеклетки.

По време на процеса на Асистирана репродукция, стреса и психологическото натоварване могат да бъдат много силни. Това е и основната причина за отказване от лечението. Статистиките посочват, че отказването от лечението (инвитро процедури) се дължи основно на психологическото натоварване. Лошите медицински прогнози на двойките се указва, че не са основната причина за отказване.

Желанието за дете и в същото време невъзможността да го имаме скоро и по естествен път е източник на стрес, депресия… Емоциите, които са в следствие на процеса, през който се преминава по време на асистираната репродукция (инсеминации, инвитро, проследявания, интервенции..) могат да направят този път много труден. Ето защо е необходимо да положим усилия (психолози, близки, медицински лица и пациенти), за да постигнем балансирано емоционално състояние. Интегрирането на репродуктивната ситуация към останалите сфери на живота е ключово.

Перинаталната загуба е все още тема табу. Често не се говори за загубата на бебето, плода, ембриона. Премълчава се, омаловажава се. Следите от тези загуби обаче остават за цял живот. Необходим е друг подход за справяне с процеса на траур.

Какво е перинаталния траур?

Смъртта на дете по време на бременността, по време на раждане или малко дни след раждането е неочаквано събитие. Перинатален означава периода между 22 г.с. и до около 4 седмици след раждането. Разбира се тези времеви рамки не определят продължителността на болката и страданието. Загубата и траура са свързани, съществуват без значение дали бебето е във 2 г.с. или месеци след раждането.

При кохортно проучване е установено, че нарушения в характеристиките на съня влошават качеството на яйцеклетките

Голямо кохортно проучване на повече от 1200 жени, подложени на ин витро процедури в Китай, установи, че „характеристиките на нездравословен сън“ имат известен неблагоприятен ефект върху резултата чрез намаляване на броя на извлечените яйцеклетки и способността им за оплождане.

Лесно даваме съвети и предлагаме решения за проблемите на другите хора. Колко пъти сме били в ролята на съветници, терапевти, психолози?

Дори когато не сме съвсем запознати със ситуацията на човека, който най-вероятно страда в този момент, сме способни да изливаме съвет след съвет и да предлагаме лесни решения. Забравяме обаче нещо много важно, а то е да бъдем просто до него/нея в тишина.

Един съвет – бъдете внимателни с даването на съвети!

Инфертилитет и народна мъдрост

Това, което често забелязвам по време на консултациите си с двойки, които преминават през репродуктивни затруднения е, че в един или друг момент започват да ограничават контактите си с хора, които са запознати с тяхната ситуация. В някои случаи дори ограничават контакти с хора, които не са запознати с процеса, през който преминават към майчинството/бащинството.

Интервю за репортаж на испанската журналистка Ана Виктория Пареха, изследваща влиянието на ендометриозата в живота на жените, които страдат от това заболяване.

Кои фактори свързани с ендометриозата могат да имат отношение към преминаването от физическата патология към тревожни и депресивни разстройства?

Има една серия от фактори, които оказват влияние на емоционалното състояние на жените, които имат ендометриоза. В много случаи са на лице хроничната болка и соматичната симптоматика, както и липсата на социално и медицинско разбиране на състоянието. Към това може да добавим честите посещения в клиники, отсъствие от работа, затруднения в сексуалните контакти и инфертилитет. Тъй като се фокусират върху усещанията на болка, се увеличава страха и очакването на неразположенията, което от своя страна увеличава интензитета на усещането на болката и намалява персептивния праг на болка. От друга страна следва да споменем, че медицинските и хирургични интервенции не лекуват болестта и следователно на пациентките им се налага да продължават да се справят с психологическите последствия на еднометриозата.

Световната здравна организация (СЗО) определя инфертилитета като хронична болест на репродуктивната система. Въпреки това инфертилитетът се характеризира с някои особености, които го отличават от останалите хронични заболявания. Той не се асоциира с конкретна симптоматика и физически ограничения, но се свързва с емоционални промени. (2)

Много са двойките, които имат репродуктивни проблеми. По данни на Световната здравна организация (СЗО) над 80 милиона двойки в света страдат от инфертилитет.[1] За България няма точни статистически данни за двойките с репродуктивни проблеми, но приблизителните оценки на медиите сочат, че над 145 000 двойки в България имат репродуктивни проблеми. (1)