От най-дълбоки времена, също като всяко живо същество, ние хората търсим партньор с цел възпроизвеждане. Въпреки че в обществото, в което живеем има различни видове семейства, може да кажем, че да имаш деца е едно от най-големите притеснения, на която и да е двойка.
Началото е много просто, кой се пита на определени възрасти, дали ще може да стане родител? И ако попитаме “кога?” в тези определени възрасти, отговора ще бъде „когато решим ще го имаме“. И това е реалността на един голям процент от двойките. Статистиките обаче говорят за един друг процент двойки от 17% до 40% (според различните проучвания), които преминават през период на инфертилитет.
Веднъж след като двойката реши да започне с опитите за дете си дава сметка, че не е толкова лесно колкото всъщност са мислили. Много от тях, решават да потърсят професионална помощ след една година на опити.
Първата стъпка обикновено е да се отиде на гинеколог (често гонеколога не е специалист по репродуктивни въпроси). Независимо какво е решението, това ще е моментът на първия контакт с трудната действителност: инфертилитета.
Веднъж осъзната действителността, започва и страданието (това е усещането, което присъства по време на диагностицирането) по време на различните изследвания и резултатите от тях, постоянните посещения при специалисти, процедурите по асистирана репродукция и т.н.
На психологическо ниво, по време на този процес се случват някои неща. След като се вземе решението да се стане майка, в жената започва да нараства желанието, което в много случаи е още от ранно детство, но в този момент е много по-силно. За жената тази задача става жизненоважна, практически самия смисъл на живота. Освен това да не забравяме, че за човека няма по-голямо предизвикателство от това, което е трудно постижимо, понякога и невъзможно. Ето защо започва и „обсебването“. От този момент нататък всеки месец с цикъл е провал, удар на асимилиране. Това, което в началото е било едно желание (да станем родители), става необходимост. И тази нужда е това, което ни кара да виждаме нещата от различна перспектива.
Какво правят двойките, които не могат да станат родители
Едно от решенията, които се взимат в този момент е да не се казва на никой какво се случва. От психологическа гледна точка, един от основните и необходими фактори за справяне с проблемна ситуация е това, на което казваме „социална подкрепа“ или един ограничен кръг от важни за нас хора, с които можем да споделим и от които можем да получим подкрепа в трудни моменти. А това е точно едно от нещата, от които се лишава двойката с репродуктивни проблеми без да си дава сметка за важността на тази подкрепа.
Причините могат да бъдат мноогабразни, но в повечето случаи стоят срама, страха да не бъдат съдени и обсъждани, усещането, че останалите не разбират, това през което преминават и т.н. Така започват да се изолират от приятели, семейство,… от света като цяло. В по-голямата част от случаите споделят само помежду си, дори понякога и между тях си не говорят за случващото се.
Ето защо е особено важно да знаеш, че не си единствената, която преминава през това, която се чувства по този начин или която страда от това неразбиране.
Стела Хараламбова
Репродуктивен психолог