Абортът може да се превърне в едно от най-травматичните преживявания в живота на една жена. Независимо в кой момент от бременността се случи, всички надежди вложени в този нов живот изчезват.
Когато абортът е в следствие на една или няколко процедури по асистирана репродукция, процесът е дори още по-труден. Усилията, на всички равнища, положени за постигането на така желаната бременност, се пресичат от събитие, което е извън контрола на жената и най-често напълно неочаквано.
Нормално е жената да премине през период на загуба (траур). Емоциите, които се изживяват в този период са тъга, тревожност и страх. Също така често се появява чувство на вина, фалшиво убеждение, че тя самата би могла да е причинила аборта или че е могла да го избегне.
Тревожността се свързва със страхове като „ще забременея ли отново?“, „ами ако забременея отново и пак го загубя?“. В случай на планиран аборт тревожността се генерира от съмнението дали е взето правилното решение и страха от самата процедура.
Периодът на траур се свързва с различни фактори. Интензивността зависи от жената, от способността й за справяне, както и от личните обстоятелства (външна помощ, дали има други деца или не, възраст..). Колкото по-напреднала е бременността по-голямо е страданието, но това не означава, че загубите в първия триместър се изживяват с по-малка интензивност.
Друг фактор е, че когато има аборт, често се държи в тайна. Жената и двойката като цяло, се изолират и им е много трудно да споделят своята болка с други хора. Появява се чувство на провал и не е лесно за една жена да гледа как други жени около нея са успели да износят своите бебета без проблеми, а тя самата не е успяла. Ситуацията се преживява като крайно несправедлива, мислейки, че други могат, а тя не.
За мъжа също не е лесно, ситуацията и за него е болезнена. Въпреки че емоциите може да са различни, често не знаят как да реагират. В първия момент чувстват нуждата да бъдат „силните“, вярват, че това се очаква от тях и се стараят да са опората, от която има нужда жената, за да се справи възможно най-бързо. Но често зад това има много болка и чувство на безпомощност, чувства на загуба, които биват подтиснати, за да не страда жената. Би било много по-добре да се освободят емоционално и да споделят с нея тъгата.
Какво може да направите след аборт
Както за нея, така и за него е много важно да преминат през периода на траур и да не се опитват да подтиснат чувствата, които са съпътстващи през този период. Важно е хората около тях да бъдат разбиращи, подкрепящи, да уважават нуждата да се чувства мъка и тъга, също така да уважават времето, което им е необходимо преди да говорят за случилото се.
В случаите, когато чувствата на траур като възможна физическа симптоматика (проблеми със съня, храненето, сексуална дисфункция,…) се удължат във времето и предизвикат общо неразположение, е препоръчително да се консултира с психолог, за да помогне със справянето след аборта.
При планирането на нова бременност, минималното време, което се препоръчва е три месеца, макар че Световната здравна организация (СЗО) препоръчва до шест месеца, за да може двойката да се възстанови от психологическите последствия.
Стела Хараламбова
Репродуктивен психолог