Перинаталната загуба е все още тема табу. Често не се говори за загубата на бебето, плода, ембриона. Премълчава се, омаловажава се. Следите от тези загуби обаче остават за цял живот. Необходим е друг подход за справяне с процеса на траур.
Какво е перинаталния траур?
Смъртта на дете по време на бременността, по време на раждане или малко дни след раждането е неочаквано събитие. Перинатален означава периода между 22 г.с. и до около 4 седмици след раждането. Разбира се тези времеви рамки не определят продължителността на болката и страданието. Загубата и траура са свързани, съществуват без значение дали бебето е във 2 г.с. или месеци след раждането.
Когато плода (ембриона) загине вътрематочно, родителите се изправят пред ситуация, която никога не са си представяли. Сиуацията да родиш мъртво дете. Раждането е процес свързан с живота и създаването на живот. Родителите не са подготвени да посрещнат едно мъртво родено дете.
Перинаталния траур е процес свързан с трудни преживявания, които биха могли да усложнят нормалното му развитие от самото начало.
Траура като табу
Траура по загубата на бебе има една особеност за разлика от траура по възрастен човек. При перинаталната загуба изглежда, че родителите нямат социалното разрешение да са в траур.
Перинаталния траур е все още тема табу. Игнорираме го, премълчаваме го, омаловажаваме го. Тази загуба обаче може да остави следи за цял живот. Както медицинските лица, така и семейството се опитват да омаловажат загубата смятайки, че така помагат на родителите. Всъщност родителите имат нужда от пространство, в което да се признае и валидира тяхната загуба. Имат нужда да бъдат окуражвани да изразят чувствата си, което ще им помогне да не развият патологичен траур. Важно е да усетят, че тяхното дете е съществувало не само за тях. Да им се позволи да изразят гнева и всички онези чувства на уязвимост и липса на контрол върху собствения им живот. Интензитета на емоциите, времето, което им е небходимо е строго индивидуално.
Лоши практики по време на процеса на траур
Да си мислим, че времето лекува всичко и просто да се оставим по течението. Траура е активен процес, към който е необходимо да се ангажираме. Много често родителите преминават сами през скърбенето. Остават болката от загубата на бебето да се загнезди дълбоко в тях без да дадат възможност на чувствата да бъдат изразени. Към това може да добавим, че и обществото не знае как да придружи и подкрепи емоционално родителите в траур. Никой не ни учи на това. Това, което правим е да повтаряме заучени фрази като:
“Не плачи повече”
“Природата си знае работа, имало е защо”
“Все още сте млади”
Не знаем, че да помълчим и да оставим родителите да говорят за загубата си, е всъщност една безценна утеха и емоционална подкрепа.
Етапите на перинаталния траур
Няма установен ред, по който се развива траура. Всеки траур е индивидуален. Въпреки това може да различим емоционалните проявления като усещане за нереалност, объркване, шок, отричане, гняв, яд, тъга, депресия, отчаяние, вина, срам и други.
Често тези емоционални прояви на скърбенето се придружават и от физиологически симптоми като главоболие, умора, сънливост, усещане за задушаване, сърцебиене, сухота в устата, потене, липса на апетит, неспокойствие, мускулно напрежение и безсъние.
Траура е психофизиологична реакция на тялото и психиката след загубата. Всеки човек има своето темпо, с което преминава през траура.
Траура не е забравяне
Траура по загубенето бебе означава да продължим без да се предаваме. Да се научим да дишаме без силната болка. Траура е процес към приемане на загубата на бебето. Приемане на реалността на загубата и на невъзможността да се реализира историята на живот със загубеното бебе.
Изразяване на емоциите. Родителите могат да говорят за това как се чувстват помежду си, с други родители, които преминават или са преминали през такава загуба. Могат да потърсят психологическа подкрепа и придружаване в този етап на скърбене по загубеното бебе, бременност, дете.
Нов смисъл на живота. Със загубата на така очакваното дете се разушава и проекта, който родителите са имали, свързан с този нов живот. Техния живот обаче продължава и имат нужда отново да си върнат вълнението и насладата към живота. За да се случи това е необходимо да се пусне вината и страха.
Може да прочетете още по темата в статията Как да се справим с аборта.
Стела Хараламбова
Психолог