
Три месеца, три години…на неуспешни опити и провалени очаквания. След многобройни неуспехи за забременяване, се озоваваме в ситуация на съмнения, чувство на вина и безброй въпроси.
Защо не постигаме тази така желана бременност? Изправяме се пред момент, в който трябва да вземем важни решения като в каква посока да продължим от тук нататък.
Нека си поговорим малко за тези трудни моменти и важни решения, пред които се изправяме по пътя на инвитро процедурите. Както и за постоянното състояние на тревожност, свързано с неизвестността, в която се намираме.
Тревожност от непознатото
В живота на всеки един от нас има моменти, в които се налага да вземем важни решения. Някои от тях са по-важни или имат по-голяма емоционална стойност за нас.
И в такива моменти е съвсем нормално да изпитваме тревожност и притеснение. Най-вече когато тези важни решения са свързани с нашето бъдеще. Също така е разбираемо да имаме съмнение по отношение на това дали вземаме правилното решение.
Тревожността от непознатото, новото, важното не е приятно усещане, но е неизбежен и съвсем естествен спътник в такива моменти.
Ситуации като натрупани неуспешни опити, неуспешни бременности, невъзможност за естествено забременяване, поставяне на диагнозата стерилитет, решението за пристъпване към инвитро процедура, са моменти на стрес, тревожност и притеснение.
Ситуации на тревожност по време на инвитро процедурите
Не успявам да забременея
В днешно време, решението да станем родители в голяма част от случаите е добре премислено решение. По подразбиране, се очаква, че когато спрем да вземаме предпазни мерки, нещата ще се получат. И след години на предпазване от забременяване идва момента, в който сме готови да пробваме. Минават месеци и не се получава. Чувството на тревожност започва да нараства. Тревожност от неспособността да си обясним защо не се получава, какво се случва.
Диагнозата
След един куп изследвания и прегледи, за да се открие проблемът (ако въобще се открие), на двойката се поставя диагноза, според която не могат да заченат естествено. Това е момент на огромна тъга, мъка и тревога. От тук нататък двойката се изправя пред асимилирането и адаптирането към новата ситуация. Невъзможността да станат родители по начина, по който до този момент са си го представяли.
Избора на следващата стъпка
И като приемат новата ситуация, в която се намират, идва моментът за вземане на решения. Съществуват най-различни възможности дори и след диагнозата стерилитет. В зависимост от конкретния случай има опции за инсеминации, инвитро, икси, инвитро с донорски материал, осиновяване. Независимо от решението, което се вземе, самия факт, че е решение, което засяга бъдещето на двойката, е достатъчно труден момент, който е свързан с много стрес и тревожност.
Започване на процедура
Това е особено значим и емоционален момент за двойката, най-вече за жената поради факта, че тя изпитва върху себе си ефектите и неразположенията по време на процедурите. Това е период на абсолютна емоционална въртележка. От една страна, са очакванията и надеждите, че това е решението на проблема и че ще успеем. От друга страна, е страхът, тревогата и съмненията от неизвестното и от възможността все пак да не се получи.
Хормонални промени по време на процедура
Медикаментите, които приемаме по време на процедура са просто казано „хормонална бомба“. Така към емоционалната въртележка, в която се намираме поради обстоятелствата е допълнително подсилена от хормоните, които ни се налага да взимаме по време на стимулация.
Дълги епизоди на чакане
Чакаме кога ще започне процедурата, чакаме моментът на започване на стимулацията (надяваме се да не се обърка нещо), чакаме нарастването на фоликулите (надяваме се на добро качество), чакаме пункцията (надяваме се да извадят добри яйцеклетки), чакаме деня на трансфера (надяваме се ембрионите да изкарат до този ден) и чакаме деня на теста (надяваме се да е положителен). Какво друго можем да кажем освен, че инвитро процедурата тренира нашето търпение, така като нищо друго никога досега. Чакането между различните фази на процедурата, допринася за нарастването на тревожността и усещането, че времето не минава.
Пункция
В този момент са съсредоточени много очаквания и надежди. Ако ни е първата пункция, към така или иначе тревогата от какъв ще е резултата, се добавя и тревога от непознаването на самата процедура и какво ни очаква.
Резултати от оплождането на яйцеклетките и развитието на ембрионите
Очакването на новини свързани с оплождането на яйцеклетките и в последствие за развитието на ембрионите, е момент, както на много надежди и очаквания, така и на страх, тревога и притеснение дали ще се стигне до следващия етап – трансфера.
Тест за бременност
След ембриотрансфера идва етапа на най-дългото чакане от цялата процедура. Чакането до теста за бременност е между 10 и 15 дена, но усещането е за поне 300 дена. Тревожност, радост, тъга, страх, надежда, стрес….са само част от емоциите, които могат да присъстват през този етап
Да вървиш по трудния път, придружаван от тревожността
Звучи неприемливо, със сигурност нежелано, но някой успявал ли е обратното? Успял ли е да премине процеса без тревога, притеснение, стрес и понякога отчаяние?
Дали тези емоции се опитват да ни подскажат нещо? Дали се тревожим и притесняваме само когато нещо е важно за нас. В такъв случай означава ли, че сме поели по правилния за нас път….?
Понякога си мислим, че не можем да се справим с определени ситуации и въпреки това по един или друг начин го правим, и продължаваме напред. И ако се замислим, ще си дадем сметка, че в тези ситуации сме били тревожни, притеснени, може би и изплашени. Въпреки и заедно с тези не дотолкова приятни чувства и усещания сме били способни да поемем по пътя, който е важен и значим за нас. Да, понякога се нуждаем от малко подкрепа, от някой, който да ни помогне да се ориентираме по картата на нашия живот, да поемем отново по посока на значимото и важното за нас. Всеки един от нас разполага с всичко необходимо, за да избере на къде да върви, да тръгне и да продължава въпреки спънките и трудностите по пътя.
Психолог