Поради една или друга причина, понякога се налага на двойката да прибегне до инвитро с участие на трета страна или така нареченото донорство на яйцеклетки или сперма. Този вид техники на асистираната репродукция показват добра успеваемост, но не винаги е лесно за партньорите да приемат “чуждия” генетичен материал.
Скръбта по Генетичното
Мисълта, че детето няма да носи генетичния материал на единия или двамата родители предизвиква много тъга, страх и болка. “Няма да прилича на мен”, “Дали ще го обичам по същия начин?”, “Как ще му кажа?”, “Дали ще ме обича по-малко като разбере?”, “Как ще приеме решението, което сме взели?”, “Какви последствия ще има в нашия живот и в този на детето ни?”. Тези съмнения и страхове, измежду други са познати като “скърбта по генетичното”.
Това скърбене е емоционална реакция към загубата, когато използването на донорски яйцеклетки и/или сперма е единствена възможност за двойката да станат биологични родители. Откровените разговори за съмненията и страховете със специалисти, добрата комуникация между партньорите, фокусирането върху причините, които са ги довели до поемането по пътя към родителството ще им помогне да приемат тези чувства, да се ентусиазират отново и да оценят възможностите, които им предлага асистираната репродукция.
Какво е епигенетиката?
Науката, която от своя страна също така помага за справянето с тъгуването по генетичното. Епигенетиката е считана за един от новите хоризонти на медицината. Още една крачка, която е дала науката, за да разбере какво е това, което ни определя. Генетичния материал на нашите клетки не е единственият, който определя кои сме ние, също така е от значение и как растат и как се делят клетките, за да образуват нашия организъм.
Какво тогава определя нашата генетична идентичност?
В миналото се смяташе, че генетичната идентичност се определя от гените, които наследяваме от нашите родители. Днес знаем, че съществуват механизми, които променят генетичния израз и определят фенотипа на организма. По този начин правим разлика между геном и епигеном. Геномът включва пълна последователност от ДНК, а Епигеномът се отнася към сбора на елементите, които регулират дейността на гените без да променят последователността на ДНК.
“Ако си представим един компютър хардуера е геномата докато софтуера е епигеномата.” Д-р Манел Естеяр
Какво значение има епигенетиката за донорството на яйцеклетки
Епигенетичното регулиране е важно по време на целия житейски цикъл, но особено важно по време на ембрионалното развитие, тъй като по време на този процес се случват ключови процеси за живота като клетъчното делене и диференциране. Посредством течностите от майката ембриона ще получи елементи, които ще се свържат с неговите гени и ще имат въздействие върху физическите, психологическите и здравните характеристики на бъдещето дете. Майката има способността да модифицира генетично действието на гените на ембриона по време на бремеността, участвайки активно в генетичната информация на детето.”
“Жените, които са успели да забременеят с донорска яйцеклетка имат ключова роля в генетичното развитие на бъдещето си дете. В друга матка това бъдещо дете не би било същото.”
В това кратко видео е обяснено какво е Епигенетиката: