По официални данни повече от 250 000 двойки в България имат репродуктивни проблеми.
Освен физическите фактори съществуват серия от емоционални проблеми присъщи за преминаващите през процеса на Асистираната репродукция, който изисква голяма психическа устойчивост, тъй като в много от случаите процеса се забавя във времето.
Генеративност: човешката необходимост за възпроизвеждане
Трябва да споменем, че има двойки, които решават да живеят без деца по тяхно собствено желание и това е едно решение и една възможност също толкова добра колкото и да имат деца.
Когато обаче една двойка трябва да се откаже от родителството поради репродуктивни проблеми, ситуацията е съвсем различна. Появяват се силно негативни емоции като безсилие, гняв, разочарование, тъга и усещане и чувства на загуба на една способност, която винаги са смятали за нещо дадено по рождение.
Има термин, който описва много добре тези чувства и намеква за човешката необходимост да извършва действия, свързани с възпроизвеждането и създаването веднъж достигнали до зрялост (Ериксън). Терминът, който описва тази характеристика, е „Генеративност“. Обеснява много добре нуждата да имаме деца като вид вроден инстинкт, който се развива практически при всички човешки същества веднъж достигната определена социална и емоционална зрялост.
Освен този вроден импулс съществува също така определен социален натиск, който достига до нас в зависимост от културните фактори на средата, в която се развива двойката.
И като прибавим към всичко това, че в днешно време решението да станем родители е добре обмислено и програмирано решение от двойката, която чака да се дадат всички условия, които смята за важни преди да се случи. Точно обратното на миналото когато децата „са идвали когато е трябвало да дойдат“.
В заключение, когато една двойка реши най-накрая да има дете създава „Желанието за дете“, което ще моделира техните действия и емоции от този момент и така се създава един общ проект за родителство с нови цели. Ако този процес бъде пресечен от невъзможността да се постигне бременност и последваща диагноза за инфертилитет е необходимо да се започне процес по траур, с което да се стигне до приемане на новата ситуация и взимането на решения какво ще се прави от тук нататък.
Този процес не винаги е лесен и в много случаи е особено важна емоционалната и психологическа подкрепа и придружаването в тези етапи.
Репродуктивната психология и процедурите на Асистираната репродукция са сравнително младо звено, което се появява от нуждата за подкрепа на двойките, които преминават през подобна диагноза. Оказва се необходимо по-голямо разбиране на нуждите на тази професия от медицинските среди, така както повече ресурси, които да позволяват напредъка и подобрението.
Психологията в Асистираната репродукция
Много е важно да се наблюдава емоционалното състояние на хората преминаващи през асистираната репродукция.
Важно е, защото емоционалното им състояние е фундаментално, за да не се изгуби качеството на живот на тези двойки, което е от изключително значение по пътя им към родителството. Не можем да позволим да изгубят по пътя други неща, които са също важни.
Въпреки всичко това е учудващо, че все още има много малко професионалисти психолози в клиниките по Асистирана репродукция.
Вярвам, че лека по лека ще се осъзнае нуждата и ще вървим само към подобрение. На нас консултантите и психолози специалисти в стерилитет, като мен, ни е грижа за двойките преминаващи през асистирана репродукция и затова не спираме да се информираме и да се формираме опитвайки се да дадем най-доброто от нас, за да постигнем едно добро качество на живот при двойките минаващи по този път.
Стела Хараламбова
Репродуктивен психолог