Голяма част от хората с репродуктивни затруднения са подложени на силен стрес. Често бъркаме тревожност със стрес. Двата процеса са различни, въпреки че са взаимосвързани. Тревожността се отнася до емоционалната реакция, а стреса е свързан с физиологични прояви.
Тревожност и стрес: различия и взаимоотношения
Стресът е адаптивна реакция към изискванията на околната среда. Това би било физиологичният отговор на нашето тяло. В този процес ние интерпретираме дали ще можем или не да дадем адаптивен отговор. Когато възприемаме ситуацията като заплаха и не се чувстваме способни да предприемем такъв адаптивен отговор, ние изпитваме тревожност.
От друга страна, интензивния и продължителен стрес (хроничен стрес) с течение на времето причинява поредица от хормонални промени в тялото, като хиперсекреция на кортизол и повишена секреция на пролактин и мелатонин, които инхибират овулацията и могат да възпрепятстват индиректно естественото забременяване.
Когато жените се обръщат към асистирана репродукция, те често вече са емоционално изтощени поради предишни неуспешни опити за забременяване. Стартирането на лечение и влизането в ролята на пациент прекъсва обичайната им рутина, което може да засили емоционалния дисбаланс.
В тази връзка през 2018 година, проведох изследване с цел проучване на качеството на живот на жените преминаващи през Асистирана репродукция. Заключението, до което се достигна е “че с увеличаване броя на процедурите с Асистираните репродуктивни технологии, качеството на живот на пациентите се влошава. Броят повтарящи се процедури е най-силният предиктор за Качество на живот при жените от двойки с репродуктивни проблеми “(Haralambova, 2018).
В тази връзка, за да разберем по-добре какви са емоционалните последици от преминаването през процедурите на асистирана репродукция, едно изследване на Guerra (1998) показва, че “жените, подложени на асистирани техники имат нива на стрес, подобно на тези на жените, които са изправени пред сериозни заболявания като онкологичните.”
Какво се случва в тялото и в мозъка, когато сме под стрес?
Понякога изпитваме СТРАХ от някакво събитие като страх, предизвикан от мисълта, „че никога няма да успея да имам положителен резултат“, което е разбираемо предвид няколко последователни неуспехи. Тогава адреналина се задейства и в тялото ни се активират различни системи. Това е механизъм на оцеляване, който ни подготвя да се бием или да бягаме.
Този механизъм е заложен в гените ни още от каменната ера, когато нашите предци са излизали от пещерата на лов и са срещли голямата пещерна мечка. Отговорът на тялото е бил да се подготви да се бие с нея или да избяга, за да оцелее. Следователно страхът е адаптивна реакция. Необходимо е да се подготвим за възможна заплаха или опасност.
Какво се случва на физиологично ниво когато тялото ни се подготвя за реална или въображаема заплашителна ситуация?
Мускулите се напрягат, кръвното се повишава, дишането става по-възбудено, храносмилането е нарушено…
Всеки от тези процеси има определена цел.
Бързото дишане позволява кръвта да бъде наситена с кислород, тъй като белодробните алвеоли се отварят за най-голям прием на въздух.
Гади ни се и храносмилането ни спира, защото кръвта от храносмилателната система се отклонява към другите мускули на тялото.
Кожата се стяга, за да не кърви и поради тази причина се наблюдава пребледняване.
Имунната система е организирана около кожата, така че да няма инфекции. По този начин се получава свръхстимулация около кожата, което може да предизвика процеси като псориазис, дерматит, екзема, алергии и др.
В същото време, когато всичко това се случва, има спад в защитата или липса на вътрешна защита (тъй като всички изброени са външни), което предразполага тялото да страда от инфекции на дихателната или храносмилателната система.
От друга страна, когато опасността отшуми, нервната система активира възстановителен процес. Адреналинът отстъпва място на кортизола, който активира изразходването на натрупаните мазнини за задоволяване на енергийните нужди на тялото, без да е необходимо да се храним. Така че може да отнеме много време, докато апетита се възвърне. Поради тази причина се губи тегло в тревожни ситуации. Това е така наречената фаза на съпротива. Тялото ни дълго време се съпротивлява на дискомфорта.
Следователно, ако това състояние на активиране продължава, ще навлезем във фаза на изтощение. В тази фаза започват да действат когнитивните процеси и настъпва психологическо изтощение. Когато сме в тази фаза, възстановяването може да бъде по-дълго.
Важно е да се отбележи, че стреса засяга всички бозайници. Разликата с хората е, че хората имат способността да МИСЛЯТ. Следователно стреса остава не само във физиологичните си прояви, но също така влиза в действие и интерпретацията, която правим на дадената ситуация. По този начин се провокира появата на тревожност.
Понякога интензивността на отговора, честотата, с която се появява или продължителността, започват да имат влияние в живота на човек, което може да доведе до тревожно разстройство. Често могат да бъдат придружени от соматизации като екзема, храносмилателни разстройства, мигрена, мускулни контрактури и др.
В случай, чее тревожността стане хронична, тя води до генерализирано тревожно разстройство, характеризиращо се с неконтролируемо и прекомерно безпокойство, което причинява значителни нива на психологически дискомфорт и понякога е придружено от пристъпи на паника.
Какво представляват паник атаките или кризите на тревожност. Как да ги разпознаем?
Паник атаката е тази криза, при която човек изпитва високи нива на тревожност, с интензивни ужасяващи мисли, че може да се случи нещо сериозно.
Следователно това е нормална реакция на тялото към непозната или нова ситуация, но утежнена от абсолютно ирационален страх.
С други думи някои хора бъркат симптомите, които предизвикват паник атаката с инфаркт и поради тази причина много пъти прибягват до спешна помощ. Често остават изненадани, когато след преглед им бъде съобщено, че това, което им се случва е тревожност и паник атака.
Хората, които преживяват пристъпи на паника, имат усещането за предстоящо бедствие, чувство, което достига своя максимум за няколко минути и през това време те могат да изпитат някои от тези физически и психологически симптоми.
Физически симптоми:
- Сърцебиене или ускорен пулс
- Изпотяване
- Треперене
- Усещане за задавяне или задушаване
- Болка или дискомфорт в гърдите
- Гадене или стомашен дискомфорт
- Чувство на замаяност
- Пристъпи на топлина или втрисане
- Изтръпване
Психологически симптоми:
- Усещане за нереалност
- Страх от загуба на контрол или полудяване
- Страх от умиране
- Недоумение
- Объркване
Може ли пристъп на паника да попречи на имплантирането на ембриона?
Д-р Беа Литсен от катедрата по акушерство и гинекология в университета Радбауд в Холандия провежда изследване, в което участват повече от 400 жени. Резултатите от изследването на Norton (2009) показват, че нивата на тревожност преди и по време на лечението не са предиктори за успеха.
За изследването набират 783 жени, които са посещавали седем холандски клиники, за да се подложат на класическо ин витро оплождане (IVF) или интрацитоплазмено инжектиране на сперма (ICSI). От тях 421 са попълнили двата необходими въпросника, един попълнен след получаване на информация за лечението и инструкции за самоинжектиране на хормони, и друг, на който са отговорили по време на лечението.
Важно е да се отбележи, че „нивата на тревожност по време на лечението […] не се различават между жените, които са забременели, и тези, които не са“, посочват авторите.
Д-р Беа Литсен уверява, че получените резултати са значими. Въпреки това, тя подчертава, че поради сложността на изследваната тема е необходимо провеждането на допълнителни проучвания, за да се изучат по-дълбоко тези и други фактори, които оказват влияние върху фертилитета на двойките.
Въпреки че интуитивно можем да предположим, че страдането от паник атаки в периода след ембриотрансфера, може да оказва влияние върху имплантирането на ембриона, няма категорично такова заключение, което да го потвърждава.
В заключение, считам, че е изключително важно да се отдели внимание на психологическото състояние на жените по време на медицинското лечение, тъй като емоционалният дисбаланс може да предизвика значителен дискомфорт и затруднения във функционирането им във всички сфери на живота. Често се налага да се работи върху адаптирането, интегрирането и приемането на репродуктивната ситуация в ежедневието.
Важно е да се предотврати натрупването на стрес с течение на времето и да се предприемат превантивни мерки, веднага след като се осъзнае негативното му въздействие върху физическото и емоционалното здраве. Ранното откриване и ефективно управление на стреса могат да помогнат за справянето с него и да предотвратяването на дълготрайни негативни последици. Следването и прилагането на определни стратегии за управление на стреса е от съществено значение за поддържане на нашето общо благополучие и здраве.
Стела Хараламбова
Библиография:
Guerra, D. (1998). Cómo afrontar la infertilidad. Barcelona: Planeta.
Norton, A. (2009, 2 febrero). Anxiety, depression may not hinder IVF success. U.S. https://www.reuters.com/article/us-ivf-success/anxiety-depression-may-not-hinder-ivf-success-idINTRE5115BO20090202
Haralambova, S. (2018). Infertilitet i kachestvo na zhivot pri zheni v protseduri po asistirana reproduktsiya. [Infertility and quality of life in women undergoing assisted reproduction techniques]. Nasselenie Review, 2, 173-192]. ISSN 0205-0617 (Print); ISSN 2367-9174 (Online). (In
Bulgarian).