Въпроси и отговори на психологическата ситуация, през която преминават семействата
Тайната
Във връзка с донорството на яйцеклетки се твърди, че тайната около генетичния произход на детето влияе на комуникацията между тези, които знаят за тайната (родителите) и тези, които не знаят (децата) (Colmar,1989).
Децата биха могли да подозират, че нещо се крие, ако родителите им сменят темата, винаги когато изникне въпроса на кой приличат. Родителите на децата, заченати с донорски генетичен материал показват трудности да отговарят на коментари и въпроси, свързани с фамилните прилики (Becker, Butler and Nachtigall, 2005).
Когато родителите са питани за причината да държат в тайна произхода на децата родени с донорска яйцеклетка, отговарят, че ги тревожи детето да не се натъжи, обърка и разстрои от факта, че не е генетично свързано с единия или двамата родители (Cook, Golombok, Bish et al.,1995; Golombok, Murray, Brinsden et al.,1999; MacCallum, Golombok and Brindsen, 2007).
Също така ги тревожи да не поставят в опасност положителната връзка, която съществува между детето и родителите. Притеснява ги, че ако детето открие истината вече не би обичало родителя, с който няма генетична връзка.
Друга тревога на родителите е да не могат да отговорят на въпроса – „Ако ти не си моята биологична майка, коя е?“.
Поради тези и други страхове и тревоги част от семействата взимат решение да пазят в тайна произхода на детето си.
Произхода на детето – споделено
Ще разгледаме функционирането на семействата, които решават да разкрият произхода на децата родени с донорска яйцеклетка.
Родителите, които говорят с малките си деца относно зачеването с донор, обикновено започват да го правят когато децата са навършили 4 години. Разказват им истории за помощта, която им е била необходима, за да имат бебе. Не се дава детайлна информация за репродуктивния процес (Blake, Casey, Readings et al.,2010; Mac Dougall, Becker, Scheib et al., 2007).
Въпреки притесненията на родителите, изглежда, че децата, на които се съобщава за зачеването им с донорска яйцеклетка в предучилищния етап, отговарят естествено или с любопитство, но не и с тревожност и безпокойство (Blake, Casey, Readings et al.,2010; Leeb-Lundberg, Kjellberg and Sydsjo, 2006).
“Децата изглежда не разбират много добре донорството на яйцеклетка…”
Децата изглежда не разбират много добре донорството на яйцеклетка или сперматозоиди на седемгодишна възраст (Blake, Casey, Readings et al.,2010).
До десетгодишна възраст децата, заченати с донорски гамети, не знаят да обяснят ясно естеството на своето зачеване (Blake, Casey, Jadva et al.,2013).
В едно проучване за мислите и чувствата на младежите, които са израснали познавайки произхода си, повечето от тях са заявили, че се чувстват удобно с въпроса за зачеването им и смятат, че не е повлияло негативно на връзката им с родителите (Сцхеиб, Риордан анд Рубин, 2005).
Родителите изглежда не съжаляват, че са съобщили на децата си, че са заченати с донорски гамети (Lindblad, Gottlieb and Lalos, 2000; Mac Dougall, Becker, Scheib et al.,2007).
Що се отнася до тези, които разбират в юношеството или в ранна зряла възраст, а не като малки, имат много по-различна реакция. Уастници в изследването съобщават, че тайната около зачеването им, се е отразила тежко в психологически аспект. Много от тях съобщават, че са се почувствали измамени от родителите си и са им били ядосани ( Blyth, 2012; Franz and Allen, 2001; Turner and Coyle, 2000).
Майките на деца, заченати с донорски яйцеклетки, които са пазили в тайна произхода на децата си, показват по-високи нива на емоционален стрес в сравнение с тези, които са били искренни около произхода (Lane and Wegner,1995; 2002).
Липсата на генетична връзка с единия или двамата родители, не се асоциира с емоционални или поведенчески проблеми когато децата са били на възраст 3,7 или 10 години (Golombok, Blake, Casey et al., 2013).
Интервюирани са деца на 10 годишна възраст за връзката им с родителите. Тези, които знаели за произхода си, са питани какви чувства предизвиква в тях, това, че са заченати с донорски гамети. По-голямата част от децата заявяват, че връзката с родителите им е близка и афективна. Липсата на генетична връзка, изглежда не се отразява на близостта между децата и родителите.
Какво казват и споделят някои от децата когато разбират новината
„Много се учудих, защото никога не бях чувал за това.“
„Малко ме изуми, ако трябва да съм честен. Просто не знаех за това.“
„Добре. Не се чувствам по никакъв начин различен, продължавам си живота. Не мисля много по темата, защото ме занимават други по-интересни неща. Така, че за мен не е от голямо значение.“
„Много съм благодарна на донора, въпреки, че никога няма да се срещнем. Мисля за него като за приятел на мама и тати.“
В повечето случаи децата не говорят с приятели и близки около темата за донорство. Някои съобщават, че се срамуват да говорят по темата.
*Важно е да се отбележи, че изследванията са проведени с деца на възраст до около 10 години. За момента не са известни психологическите последствия в по-дългосрочен план.
В следващата статия ще продъжа да разглеждам важни въпроси, свързани с донорството на яйцеклети и психологичните аспекти при този тип асистирана репродукция.
Линк към първата част на статията.
Стела Хараламбова – репродуктивен психолог