Въпроси и отговори – част I
Донорство на яйцеклетки дава възможност на една жена да забременее и да роди дете, с което не е свързана генетично.
*За улеснение говоря за асистирана репродукция посредством донорство на яйцеклетки. Разбира се е съотносимо с донорство на сперматозоиди, или комбинирано – яйцеклетки и сперматозоиди („осиновяване на ембрион“, „пренатално осиновяване“).
Понякога, приемането на този тип асистирана репродукция (донорство на яйцеклетка), т.е. с участието на трета страна, е психологически предизвикателен и бавен процес. Идеята за образа на майка, който си изграждаме започва много рано в детството с първите ролеви игри.
Малките момиченца играят с кукли бебета. Обгрижват ги като собствени деца. Обикновено в тази ролева ситуация не се разглежда варианта, в който друга жена ще ми дари нейна яйцеклетка. И така ще мога да осъществя мечтата си да стана майка. Това е напълно разбираемо! В общия случай, никоя жена, която взима съзнателното решение, че е готова и има желание за дете, не допуска тази възможност. А именно, че това няма да се случи с нейни собствени яйцеклетки.
Често минават много години на изследвания, интервенции, неуспешни инсеминации и инвитро процедури със собствени яйцеклетки, докато се стигне до варианта за донорството на яйцеклетки. Вариант,който предлага решение и възможност за родителство. Понякога, разбира се това се случва и по-бързо. Например в случаите, когато се постави още от самото начало диагнозата изчерпан яйчников резерв.
Независимо колко време е отнело да се стигне до този вариант, с отварянето на тази нова врата, се отварят и много неизвестни и въпроси. Тези въпроси имат нужда да бъдат адресирани. Това е част от психологическия процес, който наричаме Реакция на скръб. А именно тъгуването по възможността да стана майка на деца, с които съм генетично свързана. За да се затвори тази врата и да се отвори осъзнато и информирано вратата към донорството, обикновено е необходимо време. Време, през което психиката реконструира тази първоначална идея около майчинството. Какво е да си майка?
Етапи на скръбта – донорство на яйцеклетки
Като всеки друг процес, свързан със загуба и в този се преминава през фазите на първоначлния шок и парализа, отричането („това не може да е истина“, „не се случва на мен“). Емоциите на яд, гняв, тъга, мъка, съжаление, объркване, несигурност, безпомощност. Точно в този етап възникват много въпроси около донорството. Тези въпроси са свързани най-вече с психологическия аспект на създаването на дете с донорска яйцеклетка.
Какви психологически последствия има за детето да израсне с родител/и, с които няма генетична връзка?
Засяга ли това взаимоотношенията между деца и родители?
Какво чувстават децата, заченати с донорски генетичен материал към донора и семейството му, които не познават?
*Ще засегнем тези въпроси във втората част на тази статия. Ще се базирам на научните доказателства, с които разполагаме до момента.
Обикновено паралелно на този етап се наблюдава и характерната депресивно-тревожна картина. По време на този етап изникват всички тези въпроси и съмнения. Ежедневна амбивалентност за и против донорството е объркваща за двойката. Въпреки това от психологическа перспектива е нормален и естествен процес, необходим, за да стигнем и до последната фаза на приемането.
Тук искам да уточня, че процесът не е линеен. Не е задължително да се случва точно в този ред. Нито означава, че когато сме стигнали до приемането на донорството, никога повече няма да ни възникнат съмнения. По-реалистично е да очакваме, че въпроси и съмнения ще изникват дори по време на бременността,а и след раждането. Това не означава, че не сме взели осъзнато и психологически прието решение.
Може да прочетете тук повече за психологическото консултиране при донорство.
Стела Хараламбова – репродуктивен психолог