Лесно даваме съвети и предлагаме решения за проблемите на другите хора. Колко пъти сме били в ролята на съветници, терапевти, психолози?
Дори когато не сме съвсем запознати със ситуацията на човека, който най-вероятно страда в този момент, сме способни да изливаме съвет след съвет и да предлагаме лесни решения. Забравяме обаче нещо много важно, а то е да бъдем просто до него/нея в тишина.
Един съвет – бъдете внимателни с даването на съвети!
Инфертилитет и народна мъдрост
Това, което често забелязвам по време на консултациите си с двойки, които преминават през репродуктивни затруднения е, че в един или друг момент започват да ограничават контактите си с хора, които са запознати с тяхната ситуация. В някои случаи дори ограничават контакти с хора, които не са запознати с процеса, през който преминават към майчинството/бащинството.
Така се озовават в една много малка социална капсула. И на това място често се сблъскват със самотата, отчаянието, тъгата и липсата на разбиране и подкрепа.
Репродуктивната ситуация е свързана с много страхове, срещане на неразбиране, неизвестността и непознатото. Това е труден път, по който има много несбъднати мечти и постоянен стремеж към тяхното реализиране. Точно в тези житейски ситуации имаме най-много нужда от сигурна и подкрепяща среда, в която да се чувстваме комфортно. Често обаче се сблъскваме с точно обратното.
Какво се случва?
Обикновено близките ви хора ви обичат и ги е грижа за вас. Това което се опитват е с думи да ви предадат тази обич и загриженост. Чуваме често думи като „разбирам те“, „до теб съм“, „всичко ще е наред“, „спокойно и ще се получи“, „бъди оптимист”, “следващия път ще е вашия” и т.н.
И защо това да е лошо?
Обичта и загрижеността никога не са лоши. Това, което не е особено здравословно, е получаването на сто и един съвета за нещо, което е непознато и сюрреалистичните коментари.
Двойките, жените и мъжете, които преминават през техниките по асистирана репродукция (инсеминации, инвитро, инвитро с донорски яйцеклетки/сперматозоиди, стимулирани овулационни цикли), спонтанни аборти, загуби на бременност, невъзможност за естествено забременяване и много други репродуктивни случаи, сами по себе си вече достатъчно се питат и съмняват дали правят всичко възможно, което е в техни ръце. Дали пък нещо правят неправилно, дали изпускат някъде нещо, ами дали пък те са проблема или как се справят със ситуацията. И когато в този труден и болезнен за тях контекст на съмнения, самообвинения, търсене на отговори и причини, някой отстрани даде доброжелателен, но непоискан съвет, базиран на малко познание, информираност и разбиране на ситуацията, това може да бъде емоционално опустошително.
Ето защо бих подканила близките, приятелите, семейството, всички вие, които сте до хората в репродуктивна ситуация, да им подадете ръка без да задавате много въпроси, без съвети и коментари. Опитайте се да ги чуете без да давате обратна връзка за това, което ви споделят. Придружавайте ги по техния път в една уважителна и зачитаща тишина. Път на много надежди, но и на много съмнение, страх и безпомощност.
Една подадена ръка, една прегръдка в тишина често е всичко, от което имаме нужда в тази и много други ситуации.
Стела Хараламбова
Репродуктивен психолог