Поставянето на граници не означава да защитаваме на всяка цена нашето мнение и вярвания. Не означава и да се налагаме. Също так не означава да бъдем искрени във всеки един момент без да отчитаме това, което другите мислят и чувстват.
Поставянето на граници означава да умеем да предадем на хората това, от което имаме нужда и искаме. И това може да бъде различно от това, което искат останалите в даден момент. Става въпрос да изразяваме това, което искаме и това, което не искаме, но разбира се без да забравяме за нуждите и желанията на останалите.
Поставянето на граници е очертаването на определена линия с останалите (и с нас самите), която не трябва да бъде прехвърляна.
За Едуард Тол и Робърт Сомер, които са изучавали личното пространство, тези граници са това, в което се намира един човек и е нещо повече от физическа територия. Това е място където се чувстваме психически, физически и емоционално защитени. Място, в което никой не може да ни нарани с коментари и поведения.
И въпреки това става ясно от техните изследвания, че не винаги защитаваме тези граници с необходимото внимание и ресурси. Кое е това, което ни ограничава и защо е толкова важно да поставяме граници?
Какво ми пречи да поставям граници?
Какво ме затруднява да слагам граници и да казвам „не“ в дадени моменти?
Страх от отхвърляне играе определяща роля в тези ситуации.
Например, ако ме помолят за помощ, но нямам желание и смятам, че не е добре за мен да помогна, страха, че може да има отрицателен ефект за отношенията ми с този човек, е фактор, който най-вероятно ще ме тласне да му помогна въпреки че нямам желание.
Понякога поставяме на преден план нуждите на останалите пред нашите собствени нужди и се чувстваме виновни да кажем „не“. А вината ни носи мисли като „ако не го направя съм лош приятел“, „егоист съм“, „ще съм лош човек, ако не помогна“.
Тези мисли обикновено са преувеличени. Очевидно не съм лош човек затова, че не оставям моите планове настрани, за да направя това, което се иска от мен или затова, че приоритизирам моите интереси. Не става въпрос за егоизъм и за поставянето ми над останалите, но не става и въпрос да се поставям на заден план. По-скоро е въпрос на равновесие.
Също така не е поставяне на граници когато прекалено много се ангажираме с поемането на отговорности за всичко и всички.
Трудно ни е да кажем „не“ защото обикновено се натоварваме с поемането на отговорност на ситуации, проблеми, които не са наша отговорност. Например да помогнем на някой да си свърши работата когато може да го направи сам, да помогнем на приятел да разреши проблем, който не ни влиза в работата.
Защо е важно да се научим да поставяме граници?
Познай себе си
Едно от предимставата когато говорим за поставянето на граници е това да се познаваме. За да поставяме граници е необходимо да се познаваме добре, както и нашите нужди. Да бъдем съзнателни във всеки момент за това, което искаме и това, от което имаме нужда. Запитай се – “какво искаш?”, “от какво имаш нужда?”, “какво те кара да се чувстваш комфортно?”.
Поставянето на граници ще ти позволи да уважаваш себе си. Също така останалите ще те уважават според границите, които поставиш.
Предимства за самооценката
Поставянето на граници най-вероятно ще даде отражение и на самооценката ти. Самия факт, че можеш да говориш за себе си и да си дадеш това, което ти е необходимо е един добър път за теб самия. Ще се чувстваш по-добре със себе си и ще ти помогне да загубиш страха да се покажеш такъв какъвто си. Със сигурност, ще ти помогне да се освободиш от напрежението да си постоянно в очакване дали нещо или някой няма да те засегне.
Би се почувствал свободен да изразяваш нуждите си независимо как другите ще го приемат без да чувстваш вина, ако не направиш това което другите очакват от теб.
Да се научим да поставяме граници е също да се научим да казваме „не“ когато искаме, без да се чувстваме задължени да правим това, което другите изискват от нас.
Здравословни и балансирани отношения
Това е вид свързване с другите по здравословен и уравновесен начин, без неравнопоставеност и декомпенсация що се отнася до това какво всеки един допринася във връзката.
Би могъл да предадеш на другите как би искал да комуникират с теб. По този начин разочарованието и стреса от липсата на граници няма да са част от отношенията ти с другите.
Ако успееш да уважаваш собствените си граници и тези на другите, взаимоотношенията с тях ще бъдат здравословни и стабилни във времето. Никой няма да се чувства в неравностойна позиция, а взаимното уважение ще е определящо.
В заключение, да се научим да поставяме граници на другите ни позволява да заздравим и създадем нови аспекти, свързани с личното ни благосъстяние. Дава ни възможност да идентифицираме и разграничим собствените си нужди, което от своя страна ни кара да се чувстваме, че сами определяме нашите избори и поемаме отговорност за сценария на собствения си живот.
Стела Хараламбова
Психолог