През последните години често използваме в ежедневието си терминология от клиничната психология и психиатрия. Използваме термини, за да назовем анормални поведения, които не влизат в рамките на здравословното и социално приетото. Може би сме запознати с изрази като „вманиачен е“, за да назовем някой, който има фиксация към друг човек или „биполярен е“, за да обясним неочаквани и рязки промени в емоционалното състояние на даден човек. Без навлизаме в тесни и точни обяснения на тези понятия, в тази статия искаме да обърнем внимание на биполярното разстройство, за да представим отличителните му характеристики и да обясним възможните причини.
Митове и реалност
Симптоматологията, която се обозначава като биполярно разстройство (въпреки че би било по-правилно да е „биполярни разстройства“ в мн.число, тъй като официално се разпознават три различни форми на представяне) не е измислица на здравните професионалисти от сферата на псхичното здраве, нито на фармацевтичните компании, които продават на пазара лекарства за лечението му. Нито е само характерно разстройство на западното общество. Появата му не датира от XX век. От него не страдат слаби и лабилни хора, не си го предизвикват сами, нито е инвалидизиращо.
Точно обратното, биполярното разстройство (познато преди като „маниако-депресивна психоза“) се изразява в тежка, хронична и повтаряема промяна на настроението. Характеризира се обикновено с появата на епизоди с маниакална симптоматология (прекалено приповдигнато настроение, в което човек се показва еуфоричен, прочувствен, раздразнителен, енергичен и активен), които могат да бъдат изолирани или редуващи се с депресивни епизоди (периоди с продължитеност повече от две седмици, в които преобладава занижено настроение, загуба на интерес или загуба на удоволствие от приятни ситуации). Макар че е по-рядко срещано, също е възможно да се дадат смесени епизоди, в които едновременно се появяват маниакални и депресивни симптоми.
Кой бива засегнат?
Засяга в еднаква степен мъже и жени от какъвто и да етнически, социален и културен произход. Започва обикновено в началото на зрелостта, около двадесетата годишнина, в момента, в който младият човек се изправя пред важни и изискващи житейски промени (например, започване на работа, висше образование, еманципация, съжителство с партньор, създаване на семейство). Въпреки това не всички хора имат еднаква вероятност да проявят биполярно разстройство в зависимост от това дали други членове на семейството страдат от този проблем. Ако някой от родителите страда от разстройството, децата имат около 20% шанс да страдат също, а процентът достига до 40% в случай, че и двамата родители са афектирани от разстройството.
Приблизителни изчисления сочат, че около 4% от населението в света страда от биполярно разстройство и то е шестата причина за нетродуспособност поради неговата тежест и хроничност, ако не се прилага правилното лечение.
На какво се дължи?
Дължи се на промени в невробиохимичните механизми, които регулират емоционалното състояние (основно в лимбичната нервна система), които като „мозъчен термостат“ не работят тогава при поддържане на стабилно и редовно настроение при промяна на средата. Макар че причината показва биологичен характер, обиконовено се отключва при изживяването на стресово събитие за засегнатия (например смърт на близък човек, раздяла, загуба на работа, повишение в работата, смяна на жилище), съвпадайки със сезона (преход от лято към есен, от зима към пролет). Също така може да е свързано със стила на живот (например, употреба на наркотици, безсъние, трудности при вземане на решения или справяне със стреса). Ето защо може да кажем, че биологията, средата и поведението се преплитат що се отнася до появата на разстройството и рецидива. Не може да се говори за една единствена причина, нито за конкретна комбинация от причини.
В следващата статия ще говорим за ранното откриване и за ефикасните терапии и лечения, които се използват в настоящето.
Линк към оргиналната статия тук
Хосе Антонио Тамайо Ернандез
Клиничен психолог
Превод от испански: Стела Хараламбова