Могат ли да се предвидят паническите атаки? Как да се справим и какъв е ефекта на тревожността?
Който страда от паник атаки добре познава чувството на задушаване и усещането, че умира. Изведнъж идва замайването, пречерняването, затрудненото дишане и ускорения пулс. Всички тези симптоми се появяват изведнъж, в който и да е момент и на което и да е място.
Понякога паник атаките се появяват когато пресичаме улицата или когато се качваме в градския транспорт. Въпреки, че изчезват в рамките на няколко минути, остава силното чувство на страх и несигурност. Усещането, че и този път съм се спасил по чудо от неизвестната опасност.
Остава също така страха, че тази „атака“ може да се повтори когато и където и да е, без никакво предупреждение.
Какво са паник атаките?
Тези неочаквани и повтарящи се ситуации се познати като „паник атаки“. Можем да кажем, че този масов проблем е станал характерен за нашето общество.
Обикновено не знаем защо се случват тези кризи и често се срамуваме от затрудненията, които изпитваме. Опитваме се да ги прикрием по всякакъв начин.
Избягваме ситуации, които биха могли да предизвикат „паник атаката“, не си позволяваме действия и неща, които предусещаме, че биха обострили последствията.
Ако се случи няколко пъти да имаме панически атаки, добиваме навици, които смятаме, че помагат, но всъщност ограничават живота ни.
Като резултат, човек се изолира, излиза все по-малко или винаги придружен, отказва да пътува в градски транспорт, отказва да среща нови хора, да ходи на ресторант или кино.
Научава се да прикрива състоянието си пред приятели и близки. Все повече се изолира. Избягва отворени пространства, места с много хора, които не познава. Ето тези „вторични ефекти“ на паник атаките могат да бъдат дори по-деструктивни от самите епизоди.
Симптоми на паник атаките
Когато човек се изправи пред този проблем, е когато си дава сметка за порочния кръг, в който се намира и търси обяснения с цел да разбере какво му се случва.
Първото усещане е свързано с физически прояви като замайване, липса на въздух, замъглено виждане, ускорен пулс. И това което мислим е, че се дължи на някакъв телесен проблем.
Тогава обикновено започват посещенията по лекари от различни специалности. Отговора винаги е един и същ – „Нищо ви няма, изследванията са добре, спрете да се притеснявате“.
Но този отговор не успокоява, даже точно обратното. Идва усещането, че всичко, което сте описали на лекарите „не съществува“ и лека по лека потъвате в състояние на „психологическа нестабилност“.
Започвате да се чувствате все по уязвими, тъй като не успявате да се справите с усещането за „опасност“. И още повече когато се повтаря, че физически сте добре.
Тревожността е човешко изживяване
Въпреки, че се вярва, че паник атаките са новост на нашето време, те вече са били диагностицирани през 1985 от Фройд под името тревожна невроза.
Това определение ни ориентира по-добре в разбирането на това състояние отколкото „паник атака“, което предполага в известна степен пасивност и в известна степен загатва за по-голяма значимост на въшна интервенция за разрешаване на епизода.
Термина „тревожност“ от своя страна посочва дълбоко човешката страна на изживяванието. Тревожността е нещо, което всеки изпитва, състояние, през което се преминава и излиза. Подкрепата може да дойде отвън, но изисква активна нагласа от страна на човека, който страда.
Страха може да е полезен
Освен тревожността, която изпитваме, може да изпитваме и така наречената „тревожност сигнал“ или страх.
Страха има важната задача да ни предупреждава за възможни опасности. Страха е защитно оръжие срещу възможни опасности. Ако не можем да ги избегнем, то тогава ни позволява да се борим срещу опасностите.
Тази „тревожност сигнал“ или страх е основно качество на биологичната еволюция като начин на просъществуване на човешкия вид. Помага ни да оцелеем като вид.
Когато страха и тревожността се превърнат в паника
Споменахме за тревожността като част от човешката ни същност, както и за тревожността „сигнал“ или страха, който ни предпазва от опасности.
Понякога обаче тази нормална човешка тревожност идва на първи план и се превръща в главен герой на нашето съществуване.
И полезния страх се превръща в хиперчувствителна аларма.
Паник атаката се преживява като натрапчиво нахлуване на страх, телесен ужас, който идва от неизвестен източник. И така човек започва да се бори, за да контролира и прикрие атаките. Ситуацията се влошава и може да бъде описана като спирала, в която човек се намира. В този момент е необходимо да се обърнете към психолог.